Журналист, модел, инфлуенсър, фотограф, редактор… Коя е Цветана Бонева и коя от ролите й харесваш най-много?
Здравейте, мили хора! Цветана Бонева е едно момиче от града на Тепетата с много ветровити мисли (хич да не се бърка с „вятърничави“!). Най-много ми харесва ролята на човек, който обича с пълно с емоция сърце. Пък и е обичан от любимите си хора – по-хубаво от това да умееш да изпитваш чувства, да даваш и да получаваш – няма.
Определено профила ти в Инстаграм е артистичен и различен. Как се спря на тази концепция? Трудно ли е да я поддържаш?
На първо място – благодаря сърдечно за преценката и думите. Истината е, че съвсем не е толкова лесно, колкото изглежда, защото играта с цветовете е колкото закачлива, толкова и трудоемка, но когато правиш нещо с любов, то те кара да се усмихваш вътрешно. Изпробвах доста концепции през годините, въпрос на настроение и порив. По едно време темата ми беше шахматна със синьо и жълто, после минах на изцяло зелена вълна – експериментирам на воля и се радвам, когато това се оценява и вижда. В никакъв случай не желая да го правя просто ей така, вярвам, че точните хора усещат емоцията. Преди години снимах основно черно-бяло, после за заиграх с цветовете, същото е и с рисуването, което толкова обичам – и там играта с маслените бои и повече колоритност в началото ми беше трудна, после се получи забавно. Стремя се всеки цвят да ми е един и същ – зеленото е едно, синьото е едно, жълтото е едно, червеното също. Наслагвам кадрите и си играя, докато не променя нюансите така, че да си паснат и да се заобичат един с друг.
Социалните мрежи сякаш са новия моден диктатор. Съобразяваш ли се с това, което се показва в мрежата или градиш собствена стилистична линия?
Никак не се съобразявам и го казвам в най-добрия смисъл – харесва ми да правя онова, което ми диктува интуицията. Същото е и с модата – ако утре се окаже, че е супер „тренди“ да носиш плетени чорапи над коленете в комбинация с джапанки за баня – ще се усмихна и ще продължа да правя своето и най-вече онова, което ми харесва на мен самата. Радвам се на всеки човек, който застава зад вижданията си и прави онова, което му диктува неговата истинска природа.
Как избираш дрехите си? С какво ги съобразяваш?
Съобразявам се много с емоцията си за момента. Понякога се обличам много „гърли“, често си падам и по чизми на висок ток, рокли по тялото, в същото време съм луд фен на кецовете и маратонките, както и леопардовите щампи, които комбинирам без никакъв свян със спортна визия. Можете да ме видите и с балеринска пола от тюл и съвсем приказна визия. Заигравам се с почти всичко. Хубаво ми е така.
Имаш ли любим аксесоар- разкажи ни неговата история?
О, да! Имам си! Имам си едни страхотно любими обеци от черна кожа от невероятната Зора Романска, които съчетавам едновременно с класическа визия и с доста по-пънкарска плюс лачени кубинки. Тези обеци са ми едно от най-любимите неща и имам много диви истории с тях. Понеже са масивни и всеки път се случва да падат, винаги после ги намирам. Така си мисля, че нещата, които са за нас, никога не могат да се изгубят. Дори в момента съм си изгубила едната и вярвам, че скоро сама ще ме намери, ако ли пък не – ще помоля Зора да ми направи същата. Вярвам в българските дизайнери и тяхната сила да създават красиво, както го правите вие.
Ако трябва да промениш стила на някоя популярна личност, която харесваш- коя би била тя и какво би „фикснала“?
Не бих променяла ничий стил, защото вярвам, че, ако човек се усеща добре в кожата и в дрехите си, не е моя работа да се меся. Така смятам и за много житейски ситуации – те хората сами си се намират в един момент, ние не можем да им бъдем съдници. Не, че не можем, а май не бива. Генерално ми се ще хората в България да слушат повече сърцето си, отколкото модните диктатори, но и за това има време…
Ти самата си направила много интервюта с популярни личности. Може ли да споделиш за някои от срещите, които помниш?
Толкова са много, че вече ми е трудно да се сетя за всички! Но ти благодаря искрено за разкошния въпрос! Ако мога да избера едно интервю, което се е „заключило“ в съзнанието ми, и винаги се сещам за него с искрена усмивка, то то е интервюто ми с Димо от P.I.F., което винаги ще помня – не само, защото вече не е на тази земя, а, защото беше някак съдбовно и в него имаше виц, имаше харизма, имаше си всичко…
Централен Офис